Тайно оръжие за Пекин

Тайно оръжие за Пекин

Blog Article

Птицата отговоря, че щяла да вдигне лапи към небето и да благодари на бога за хубавия улов. Лисицата решава това да направи и докато реди благодарствената молитва, гъската се измъква и излита надалеч.

— Долавям, но слабо… слива се с другия и се губи! — отговаря Никола, па наставя:

— Ти — това? Да видя, па да не повярвам — рече един от другарите му и като потикна огъня, почна тънко и крекливо да се смее: — И твоята Пенка има златна коса. Пък ти си още жив.

И питаш, помислих си аз и директно се заех. Здраво клатене падна и не свършвам, а тя определено се наслади, но в един момент вече взе да омръзва и спряхме. Тя реши, че ще ме свърши на свирка и само ми каза:

най-доброто фетиш нов Кратки истории най-доброто кръвосмешение Разкази

Така и направихме – ходих по пътеката, после се отклоних в една гора, то април месец, кално, добре, че си носех всякакви кърпички и вода в раницата, да се позачистя, отделно се закачих за едни храсти, щях да си скъсам горнището, абе зор беше, но стигнах до една поляна и се надявам ??????? да съм разбрал правилно, та тя да ме намери, че обхват никакъв няма. Чакам там близо час – нищо, викам си, само съм объркал някъде пътя, ако не се появи още малко тръгвам обратно.

В този разказ от Елин Пелин се говори за едно село, в което е придошла суша. Приятелите Лазар Дъбака и дядо Корчан измислят нестандартно решение – да построят вятърна мелница. След време, работейки на строежа, виждат, че се задават облаци и цялото село се събира, да празнува.

Колко думи, молитвени и чисти, се изтръгнаха от ободрените селски души!

То едничко гледаше от небето и полека-лека отскачаше от пладне и клонеше зад баирите. Наблизо нямаше никой. Гората беше глуха.

Тримата Братя и Златната Ябълка - Приказка “Тримата братя и златната ябълка” е една от най-добре познатите народни приказки от Елин Пелин.  Известният сюжет съществува във варианти и на много други автори.

Екливи и ободрителни смехове му отговориха от околните нивя.

Внучката на дядо Корчан предизвиква Лазар на надиграване. Той вади златен наниз като облог, а тя обещава, че ще му пристане. Лазар печели предизвикателството и повежда Христина към дома си. И така мелницата остава недовършена.

Косата ѝ се влачела подире ѝ като копринена река и лъщяла като злато. Очите ѝ били черни като тая черна нощ и всеки, когото поглеждала, умирал от любов по нея.

Те по чаровен начин разкриват характерни черти от бита и съзнанието на българина.